Сезонът на кихането и високата температура е тук. Зимата и ранната пролет често ни карат да се чувстваме като в средата на минно поле от бацили. Но вместо да се паникьосваме или да се изолираме напълно, е важно да разберем как работят нашите невидими противници и как да подсилим естествената си защита.
Каква е разликата между вирус и бактерия?
Една от грешките, които правим е самолечението с антибиотици. Казваме си, че няма нужда да се разкарваме до лекаря и просто ще пием антибиотиците, които пихме миналия път. Но каква е разликата между сезонна настинка и вирус?
Вирусите са микроскопични частици, които се нуждаят от жива клетка гостоприемник, за да се размножават. Те причиняват грип, настинка и COVID-19. Антибиотиците не действат върху вируси!
Бактериите са самостоятелни живи организми. Те могат да се лекуват с антибиотици. Някои причиняват болести, но много други са полезни за тялото ни (например чревната флора).
Когато пиете антибиотик при вирусна инфекция, вие не убивате вируса, а унищожавате полезните бактерии в червата си и помагате на лошите бактерии да станат резистентни (неуязвими) към лекарства. Затова е добре да посетите личният си лекар за да даде точна диагноза и лечение.
Как тялото ни се бори с вируса?
За да е по-интересно ще ви разкажем процеса като приказка! Представете си тялото си като средновековна крепост. Кожата и лигавиците са външните стени. Белите кръвни телца са войниците. Когато вирусът проникне, „разузнавачите“ (макрофагите) го идентифицират, а „специалните части“ (Т-клетките и B-клетките) започват да произвеждат специфични оръжия – антитела. Това е най-умната част от защитата. Тя отнема няколко дни, за да се подготви, но е смъртоносна за вируса.
Повишената температура всъщност е тактика на вашата армия(тя се бори срещу инфекцията). Тя „прегрява“ врага, за да забави размножаването му. Вирусите не обичат горещо – високата температура ги прави слаби и им пречи да се множат, докато имунните клетки стават по-бързи на топло.
След като битката приключи, тялото не забравя. То създава клетки на паметта. Те са като библиотекари, които пазят „снимка“ на вируса. Ако същият вирус се опита да влезе след месец, тялото го познава веднага и го унищожава, преди изобщо да се почувстваш болен.
Вирусите са хитри – те понякога си слагат „маски“ (мутират), за да не ги познаят нашите библиотекари, или нападат толкова бързо, че армията ни има нужда от време, за да произведе нови оръжия. Колкото по-добре „обучена и нахранена“ е армията, толкова по-леко минава битката.
Настинката
Настива ли се от студено време? Кратък отговор: Не. Причината да боледуваме повече през зимата е социална и физиологична. Прекарваме повече време на закрито. Например в стаи с много хора и лоша вентилация, където вирусите лесно прескачат от човек на човек. Също така отоплението в помещенията изсушава лигавицата на носа ни, която е първата бариера пред вирусите. Когато тя е суха, вирусите преминават по-лесно.
Тоест – не студът, а условията помагат на вирусите.
Добрите вируси – бактериофаги
Противно на общото вярване, съществуват и „добри“ вируси. Бактериофагите са специален вид вируси и естествените врагове на бактериите. Името им буквално означава „изяждащи бактерии“. Те не нападат хора, а са програмирани да откриват и унищожават само определени бактерии, без да засягат човешките клетки. Ако ги погледнем под микроскоп, те приличат на малки космически апарати или паякообразни роботи.
Те са малки пакети от генетична информация (ДНК или РНК), защитени от протеинова обвивка. Тези частици са истински джуджета в микросвета, те са между 5 и 50 пъти по-малки от бактериите, които нападат.
Накратко – бактериофагът е като миниатюрна инжекция с крачета. Той каца върху бактерията, пробива дупчица в нея и изпраща инструкциите си вътре, за да я превземе и унищожи.
Какви храни/витамини да консумираме за подсилване на имунитета?
Важно е да уточним, че имунитетът се гради ежедневно, а не с едно „вълшебно хапче“. За да е силна армията ви, тя има нужда от качествени ресурси! Не е задължително да набавяте витамините си само чрез хапчета – много от тях са най-ефективни, когато идват директно от храната.
Витамин D
Витамин D3 или наричан още „слънчевият щит“, през зимата почти всеки човек има дефицит, заради късите дни и липсата на слънчева светлина. Той активира Т-клетките (убийците на вируси). Без него те стоят „заспали“.
Как да си го набавим – чрез мазна риба (сьомга, скумрия), яйчен жълтък или като добавка (след консултация с лекар). Дневният ни прием трябва да е около 600 – 800 IU за поддържане на основните функции. През зимата обаче много лекари и ендокринолози препоръчват между 1000 и 2000 IU дневно през вирусния сезон (октомври – април), тъй като слънцето не е достатъчно силно, за да го произвеждаме сами през кожата.
100 грама дива сьомга напълно покриват минималната дневна нужда, докато с яйцата е малко по-трудно. Трябва да изядеш над 15 яйца, за да стигнеш същата доза. За да достигнем тези нива, трябва всеки ден да ядем едно и също, затова е по-лесно да си набавим този витамин, чрез добавка. По едно хапче на ден.
Витамин C и Цинк
Намаляват продължителността на боледуването. Набавяме си ги предимно чрез цитруси, киви, чушки, броколи, ядки, семена, бобови.
Често хората се изненадват, когато разберат, че цитрусите съвсем не са „кралете“ на витамин С. Всъщност, нашите български чушки са много по-мощен източник. Само половин сурова червена чушка ти дава повече витамин С, отколкото един голям портокал.
Нормите за прием на ден от този витамин варират между 100 и 200 мг на ден. По време на вирусния сезон или при пушачи се препоръчва приемът да се увеличи на 200 – 500 мг дневно. Пушачите имат нужда от повече, защото токсините от цигарите „изгарят“ витамин С по-бързо.
За сравнение в един среден портокал се съдържат около 100 мг витамин C, а в 100 гр червени чушки около 150 мг., а в жълтите дори повече – до 240 мг на 100 гр.
Пробиотици
70-80% от имунитета е в червата, киселото мляко и киселото зеле (натурално ферментирали храни) са суперхрани. Добрите бактерии (като Lactobacillus bulgaricus в нашето мляко) произвеждат вещества като млечна киселина и бактериоцини. Те променят киселинността (pH) в червата, правейки средата непоносима за вредните микроби.
Киселото зеле от друга страна дори е по-мощно в някой отношения от киселото млякото. Зелето е фибри (храна за бактериите). Така ти не само вкарваш „нови войници“ (пробиотици), но и даваш „храна“ (пребиотици) на тези, които вече живеят в теб.
Чесън, лук и джинджифил
Те са с естествени антимикробни свойства. Тези три „подправки“ често наричани „природни антибиотици“, но всъщност техният механизъм на действие срещу вирусите е много по-различен от този на лекарствата. Те не просто убиват микробите, но и подготвят тялото ни да бъде „негостоприемна среда“ за тях.
Чесънът съдържа съединение, наречено алиин. Когато счукаш или нарежеш скилидката, той се превръща в алицин. Той блокира ензимите, които вирусите използват, за да влязат в здравите клетки. Също така стимулира макрофагите да бъдат по-агресивни към нашествениците.
За терапевтичен ефект са достатъчни 1-2 сурови скилидки на ден. Важно е да е суров. Готвенето унищожава алицина. Изчакай 10 минути след рязане, преди да го изядеш, за да се активира химичната реакция.
Лукът (особено червеният) е един от най-добрите източници на кверцетин – мощен антиоксидант. Той действа като „ключ“, който помага на цинка да влезе вътре в клетката. Веднъж влязъл там, цинкът спира размножаването на вируса. Лукът също така втечнява секретите, което ни помага да „изкашляме“ вируса по-лесно. Половин глава суров лук в салатата е идеалната дневна доза.
Джинджифилът е противовъзпалителният „нагревател“. Той е изключително добър в борбата с възпалението на гърлото. Има лек затоплящ ефект, който повишава микротемпературата на лигавиците, което затруднява оцеляването на вирусите там. Около 5–10 грама пресен корен на ден (парче колкото палеца ти). Може да се направи на чай или да се добави към смути или енергиен шот.
Важно: Тези храни са люти и дразнещи. Хора с гастрит или язва не трябва да прекаляват с тях на гладно, защото могат да раздразнят стомаха си повече, отколкото да помогнат на имунитета.
Други причини за лесно хващане на грип/вирус
Освен липсата на витамини, имунитетът ни се срива от стрес, липса на сън и дехидратация.
Разпространението на вируси зависи от комбинация между биологията на вируса, околната среда и нашето поведение. Много вируси се разпространяват чрез микроскопични капчици. Когато някой кихне, кашля или дори само говори, той отделя хиляди частици, които могат да останат във въздуха с часове или да бъдат вдишани директно.
Вирусите могат да оцелеят върху метал, пластмаса или стъкло от няколко часа до няколко дни. Достатъчно е да докоснеш дръжка на врата или телефон и след това неволно да докоснеш очите, носа или устата си. Те мутират бързо и това им позволява да „заобикалят“ имунната памет, която тялото ни е изградило от предишни боледувания.
За да намалите риска, не е нужно да живеете в изолация. Честото отваряйте прозорците за да проветрите помещението в което пребивавате, дори за 5 минути. Това драстично намалява концентрацията на вирусни аерозоли в стаята.
Мий ръцете си със сапун/веро, а не само с вода, особено след прибиране отвън или използване на градски транспорт. Може да използвате и дезинфектант с поне 60% съдържание на алкохол или да си купите от аптеката чист спирт. Продават се в шишета от 1 литър. Може да си присипете в малка бутилка с пръскало за по лесно нанасяне върху кожата.
Пиенето на достатъчно вода поддържа лигавиците влажни, което подсилва естествената бариера срещу вирусите. Когато тялото се бори с един вирус, водата действа като гориво за имунната система и като „чистач“ на организма.
Високата температура е естествен механизъм за убиване на вируси, но тя води до обилно изпотяване и ускорено дишане, при които тялото губи огромно количество течности. Водата помага на тялото да регулира температурата си. Ако не възстановявате течностите, кръвта се сгъстява, сърцето се натоварва повече и главоболието се засилва.
Когато имунната система унищожава вирусни клетки, се натрупват отпадни продукти и токсини. Бъбреците се нуждаят от достатъчно вода, за да филтрират кръвта и да изхвърлят тези остатъци чрез урината.
Може да пиете вода, билков чай (за облекчаване на гърлото; шипката и мащерката добавят антиоксиданти), топли супи, айран със сол(помага за задържане на течностите в клетките при температура), фрешове(естествени витамини).
Избягвайте кафе и черен чай. Кофеинът допълнително повишава сърдечната честота, което може да доведе до усещане за напрежение, тревожност или сърцебиене – нещо, което искате да избегнете, когато се чувствате отпаднали.
Ако страдате от силно главоболие поради ниско кръвно налягане или рязко спиране на кафето, една малка чаша не е фатална, стига след нея да изпиете поне две чаши вода.