Места във Варна и региона с мистични истории (част 2)

Във втора част от нашата поредица ще навлезем по-надълбоко и ще ви разкрием две интересни истории – една за местност „Ятата“ и като цяло за подводният свят около Варна и една за подземните тунели под парк-паметник на българо-съветската дружба. Информацията, която е предоставена по-долу е подбрана от научни публикации, статии, реферати и общодостъпни източници.

Ятата и удавеният свят на Варненското езеро

Днес „Ятата“ край Белослав е място за птици — блато от 154 хектара, обявено за защитена местност през 1987 г., дом на над 200 вида пернати и спирка по миграционния път Via Pontica. Розови и къдроглави пеликани, черни щъркели, малки корморани — гледка, за която идват орнитолози от цяла Европа. Но под спокойната водна повърхност на канала, който минава покрай тази местност и свързва Варненското с Белославското езеро, се крие много по-стара и много по-загадъчна история.

Пролетта на 1921 година. Работници прокопават канала между двете езера, точно покрай днешното село Страшимирово — на хвърлей от мястото, където сега е „Ятата“. Дълбачката „Добруджа“ започва да вади от тинята нещо необичайно: грамадни дървени колове, каменни брадви, чук от еленов рог, парче меден клин, чирепи от глинени съдове.

На находката попадат братята Херман и Карел Шкорпил — имена, познати на всеки, интересувал се от българската археология. Те определят откритието като останки от наколно селище — постройки, издигнати над вода върху забити в дъното дървени пилони, и веднага правят паралел с подобни находки от езерата на Швейцария, Франция и Южна Германия.

Оказва се, че подобна картина е описал още Херодот през V век преди новата ера — наколно селище на траки в езерото Прасиада, някъде в днешна Македония. Дали жителите на Варненското езеро са принадлежали към същата традиция на строителство над вода, оцеляла с хилядолетия по бреговете на Балканите?

След първото откритие идват и други. При изграждането на пристанището на ТЕЦ „Варна“, при корабостроителницата „Флотски арсенал“, при удълбочаването на самия канал между двете езера, при гара Повеляново, по западния бряг на Белославското езеро — навсякъде дъното започва да разкрива следи от предишен живот. Днес на археологическата наука са известни тринайсет наколни селища, потънали във водите на Варненското и Белославското езеро — комплекс, за какъвто няма аналог другаде в Европа.

Загадката, която тези селища оставят отворена, е свързана с най-прочутата находка на Варненския край — халколитния некропол с най-старото обработено злато в света. Некрополът е разкопан, а находките — изложени и известни на цял свят. Само че некрополът е гробище. Владетели и жреци, погребани с толкова богатство, трябва да са живели някъде наблизо. Логичното предположение на изследователите е, че точно удавените наколни селища са били домовете на хората, чиито гробове днес привличат хиляди туристи.

По-късни изследователи — археологът Ара Марго и Иван Иванов — предполагат нещо още по-любопитно: селищата изобщо не са били строени над вода. Изградени са на суша, в период, когато нивото на Черно море е било с 6 до 8 метра по-ниско от днешното. Морето — а с него и езерата — постепенно се е издигнало и е погълнало цели селища заедно с домовете, оръдията на труда и живота на хората в тях.

Именно тази теория за внезапно покачване на водата отваря врата към нещо още по-голямо от локална археологическа мистерия. Изследователи като Уилям Райън и Уолтър Питман свързват подобни удавени селища по цялото Черноморие с хипотезата за библейски мащабен потоп — момент, в който Средиземно море рязко прелива през Босфора и превръща някогашно сладководно езеро в днешното солено Черно море. Сравнението е правено и с други потънали под водата праисторически селища край Дунав — при Лепенски вир и при културата Винча, недалеч от Белград, където сходни общности изчезват приблизително по същото време.

Трудно е да не се запиташ дали в далечната памет на хората от Варненското крайбрежие не е останало ехо от това събитие — истинско природно бедствие, преобразено с времето в предание за наказание, поглъщащо потоп или изчезнал свят под водата. Легендите за потопи съществуват в почти всяка култура по света; тук, за разлика от повечето, под тинята на едно езеро в Западна Варна има и реални артефакти, които подкрепят историята.

От 1995 г. насам екипи от Института по океанология към БАН, Археологическия музей и Природонаучния музей във Варна работят по идеята да картографират с точност цялата подводна карта на изчезналата цивилизация — с хидролокатори, сонари и апаратура, способна да засича дори термичните аномалии около сладководните извори на дъното на езерото. Целта е амбициозна: не просто да се потвърдят вече известните тринайсет селища, а да се открият нови, да се нанесат с GPS координати и някой ден да се превърнат в подводна атракция — специализиран катер, плъзгащ се над потъналите домове, докато на екран туристите виждат плановете на постройките под кила.

Дали под тинята на канала покрай „Ятата“ още дреме четиринайсето селище, никой засега не може да каже със сигурност.

Малко по на север, до самото село Страшимирово, стоят руините на средновековна крепост, около която местните разказват друг тип истории — за таен подземен проход, водещ от крепостта право към Белославското езеро и служил за бягство при обсада, и за съкровище, заровено от последния ѝ управител в навечерието на османското завоевание. Никой не ги е потвърдил с разкопки, но те се вписват естествено в общата картина на този край — място, където границата между документирана история и предание е странно тънка, а водата сякаш пази повече тайни, отколкото е готова да покаже.

Тунелите под парк-паметникът на съветско-българската дружба

Над Варна, извисен над морето и Морската градина, вече повече от четири десетилетия стои силуетът на монумента, който варненци по-често наричат просто „Почивка“, отколкото с официалното му име — Парк-паметник на българо-съветската дружба. За едни той е просто място за разходка с прекрасна гледка, за други — вход към нещо много по-загадъчно, скрито под краката на посетителите.

Монументът е завършен през средата на 70-те години на XX век и е замислен като символ на приятелството между двете държави от онова време. Мащабите му са внушителни — грамадна скулптурна композиция, издигаща се на десетки метри над земята, видима от почти всяка точка на града. Строителите обаче не са се ограничили само с това, което се вижда над земята.

Именно тук започва и най-интересната част от историята — тази, която не е изписана на нито една информационна табела.

Малцина от посетителите се замислят защо теренът около основата на паметника е леко издигнат, сякаш цялата площадка е построена върху нещо. Според разкази на хора, слизали там в по-ранни години, под стъпалата и постамента се крие цяла подземна инфраструктура — помещения, коридори, дори баня и складове, използвани по време на социализма за какво ли не: от консерви и цигари до функцията на противовъздушно и противоракетно убежище.

На самия вход, точно под паметника, някога е имало голяма стоманена врата. Тя е била отворена и достъпна допреди години, но днес е зазидана и затворена за случайни посетители. Хора, успели да влязат преди затварянето ѝ, разказват за разклонения и коридори, водещи в различни посоки — всичките в крайна сметка блокирани.

Тук легендата тръгва отвъд самия паметник. Според разпространени сред варненци истории, подземията под „Почивка“ не са изолирано съоръжение, а част от много по-обширна мрежа тунели, свързваща различни ключови точки на града — пристанището, сградата на общината, Аладжа манастир, Римските терми и дори район в Аспарухово. Ентусиасти, опитвали се да проследят тези тунели, разказват, че рано или късно стигат до задънени участъци — зазидани от властите по причини, които никога не са били официално обяснени.

Логичното обяснение е простичко: подобни подземия наистина са опасни за неконтролиран достъп и лесно биха се превърнали в убежище за бездомни или сцена за престъпна дейност. Но за мнозина това не е достатъчно, за да обясни защо цяла мрежа от съоръжения е била толкова методично затворена и заличена от официалните карти на града.

В различни форуми и лични разкази изникват любопитни подробности. Един разказва как като дете е минавал по тунел, свързващ центъра на града с района на Хали „Шипка“, преди по-голямата част от него да бъде запечатана към края на комунизма. Друг твърди, че близо до ресторант „Хоризонт“ има бункер с масивна, също зазидана врата, която някога е служела за вход или изход към системата под паметника. Трети споменава за вход-изход откъм плажа, близо до популярна дискотека.

Дали всички тези фрагменти от спомени описват едно и също съоръжение, или става дума за отделни, несвързани помежду си обекти от различни епохи — остава отворен въпрос, на който едва ли ще получим официален отговор скоро.

Както става с всяко забранено или труднодостъпно място, около подземията на „Почивка“ бързо са се появили и по-екзотични теории. Според една от тях под паметника и под София се крият мощни излъчватели, способни да влияят на емоционалното състояние на хората — идея, вдъхновена от реални експерименти с електромагнитни и психотронни технологии, водени по времето на Студената война от различни страни. Доколко подобни твърдения имат реална основа и доколко са плод на въображение, всеки читател може да прецени сам — но фактът, че подобни истории изобщо съществуват, показва колко силно мястото продължава да вълнува хорското въображение почти половин век след построяването си.

Днес входовете са запечатани, а официална информация за истинското предназначение и разположение на подземията практически липсва. Точно тази тишина обаче е и причината легендите да не спират да се множат — всеки нов разказ добавя парче към пъзел, който вероятно никога няма да бъде напълно сглобен. А дотогава „Почивка“ ще продължава да бъде не само емблема на Варна, но и врата към една от най-упоритите градски мистерии по българското Черноморие.