Днес мислим да обсъдим фермерските пазари и големите вериги в град Варна. Къде е по-евтино и къде по-скъпо и защо? От какво се образува цената в магазина и дали малките бизнеси са по-изгодни за нас?
Ако трябва да бъдем максимално честни и директни – в големите вериги като Кауфланд и Лидл почти винаги е по-евтино на касова бележка, но на пазара получавате повече стойност за парите си.
Добре познатите „пластмасови“ домати от супермаркетите ни изкушават с цени от 1,27 евро (на промоция) до 2,29 евро за килограм. В същото време, на Централния пазар във Варна, истинският вкус се продава за 2,86 евро. Когато претеглим тези цифри през призмата на минималната работна заплата у нас, изборът се превръща в труден баланс между качеството, което заслужаваме, и реалността на бюджета ни. Вие на коя страна бихте застанали?
Ако в едно домакинство се пазари всяка седмица, къде ще предпочетете да похарчите парите си?
Подготвили сме и няколко примера :
| Продукт | Колхозен пазар / Производител | Супермаркет (Кауфланд) |
| Картофи (1 кг) | 1.45 – 1.55 евро | 0.80 – 0.90 евро |
| Натурален ябълков сок (1 л) | 2.50 – 2.70 евро | 1.90 – 2.10 евро |
| Кисело мляко (400 гр) | 1.25 – 1.35 евро | 0.90 – 1.20 евро |
| Кашкавал от краве мляко (1 кг) | 14.50 – 15.50 евро | 12.00 – 13.00 евро |
| Зелена салата/маруля (1 бр) | 1.10 – 1.20 евро | 1.00 – 1.10 евро |
| Телешки кюфтета (480 гр) | 6.10 – 6.20 евро | 5.20 – 5.30 евро |
| Телешко Black Angus (500 гр) | 14.50 – 15.00 евро | 13.00 – 13.50 евро |
Реални цени към дата 01.02.2026 г.
Ако бюджетът е единственият ви приоритет, супермаркетът печели. Олио, кашкавал, захар, брашно и яйца често са на промоционални цени, които малките производители не могат да достигнат. Промоциите и намаленията са запазена марка на големите вериги, защото се купуват в промишлени количества и съответно цената пада.
Сега ще кажете „Ами транспорта до България не вдига ли цената?“ Да, но много малко, затова вноса е от близките държави. Сравнете например куриерските услуги на Спиди и Еконт. Колко ще ви излезе пратка до Турция или Гърция и колко до Португалия например. Вносът от Гърция и Турция е на „една ръка разстояние“.
Повечето португалски стоки са бързоразвалящи се (плодове). За да стигнат до България в добро състояние, те трябва да пътуват с хладилни камиони, което при текущите цени на горивата и тол таксите в Испания, Франция, Италия и Словения, оскъпява продукта драстично. В крайна сметка португалският домат би станал „златен“, преди да стигне до рафта в Кауфланд България.
Ако Кауфланд например реши да внася португалски домати, те ще изхвърлят 3 пъти повече вредни емисии при транспорт спрямо турските или гръцките, просто заради разстоянието. Това е една от причините големите компании, които се стремят към „зелени“ сертификати, да избягват определени дестинации.
Разбира се през зимата краставиците и доматите в големите вериги са по-евтини от тези на пазара, които са отгледани в отопляеми оранжерии в България.
Ако търсите стойност – фермерските пазари са за вас. Да, плащаме малко повече, но не ядем кухи ‘пластмасови домати’ със съмнителен розово-зелен цвят, а сочни червени домати с богат вкус и плътност. Тук плащате малко повече, но получавате неща, които в супермаркета липсват.
Продуктите на фермерските пазари обикновено са откъснати предния ден. Те издържат в хладилника ви двойно по-дълго от тези в магазина, които са прекарали дни в камиони и складове. Така изхвърляте по-малко храна (което всъщност ви пести пари).
Сиренето и кашкавалът от малки мандри на пазара често са по-скъпи с 2-3 евро/кг, но не съдържат растителни мазнини и сухо мляко, което ги прави много по-хранителни. На пазара можеш да намериш „стари“ сортове – розови домати с тънка ципа, криви краставици, които миришат на истинско, или специфични сортове картофи за пържене, които не се предлагат в масовата търговия.
В супермаркета плодовете и зеленчуците се берат „зелени“ (недозрели), за да издържат транспорта. Те дозряват в камиони и складове, което пречи на натрупването на витамини и антиоксиданти. На пазара продуктите често са откъснати преди по-малко от 24 часа. Колкото по-малко време минава от откъсването до трапезата, толкова по-високо е съдържанието на полезни вещества.
Нашият съвет е да купувате пакетираните стоки от хипермаркета, а пресните продукти (плодове, зеленчуци, млечни) – от пазара. Месото е най-добре да го взимате от месарница. Въпреки, че и там може да ви излезе малко по-скъпо отколкото в големите магазини.
Когато купувате от големите вериги, голяма част от печалбата отива в международната корпорация и чуждестранните доставчици. Когато купувате от пазара, парите ви отиват при фермера, тези пари остават тук. Фермерът ще ги похарчи за семена, за заплати на своите работници или в други местни магазини. Това поддържа региона ни жив и развит.
Знаем, че модерният човек е свикнал да яде всичко по всяко време. Ако ни се доядат ягоди през януари месец разбира се, че ще потърсим вноса. Фермерският пазар ни учи да се храниш сезонно. Както са се хранели преди нашите баби и дядовци. Ядеш това, което природата дава в момента, в твоя регион. Това е най-естественият и здравословен начин на живот.
Изборът между големите търговски вериги и малките фермерски пазари е личен за всеки потребител. Ние не целим да даваме насоки „за“ или „против“ конкретни търговци, а по-скоро да споделим информация за произхода и качеството на продуктите.
Целта на материала е да представи различните гледни точки и характеристики на пазара, за да помогне на читателите да вземат собствено, информирано решение според своите нужди и възможности. Всеки модел има своите предимства и изборът зависи изцяло от вашите приоритети.
Ще се радваме да споделите в коментар вашите наблюдения и мнение по темата. 🙂