Какво да правим ако видим диво животно?

Срещата с диво животно в гората може да бъде изпълнена с адреналин, но е важно да знаете как да реагирате, за да гарантирате безопасността си и тази на животното. Основното правило е да запазите спокойствие и да не провокирате дивото животно.

Дивите животни обикновено избягват хората. Говорете нормално с другарчето си, пейте си или завържете звънец за раницата си, за да обявите присъствието си предварително. Така животното ще има време да се оттегли, преди да го изненадате.

Рязкото движение може да бъде изтълкувано като заплаха или провокация. Бягането може да активира хищническия инстинкт на животното и да ви възприеме като плячка.

Не се опитвайте да се доближавате до дивото животно, за да го снимате или наблюдавате отблизо, както и да го нахраните с нещо. Също така, не оставяйте хранителни отпадъци след себе си, защото това ги привлича към пътеките и ги кара да асоциират хората с храна.

Мечка

мечка

Мечките обикновено избягват хората. Повечето срещи се случват, когато човека изненада мечката.

Мечките имат много добре развити сетива и ще ви усетят много преди да се приближите. Опасни са стръвниците, майки с мечета и разгонени мечоци.

Ако мечката НЕ ви е забелязала – Отдалечете се бавно и тихо в обратна посока, по пътя, по който сте дошли. Не я изненадвайте, не викайте и не правете резки движения за да я провокирате.

Ако мечката ви е забелязала – Запазете спокойствие и не изпадайте в паника.

Не бягайте. Мечката е много по-бърза от вас, но ако все пак се стигне до там, по добре да бягате надолу, единствено така има шанс да сте малко по-бързи от нея. Все пак развиват до 55км/ч. Не се качвайте и по дървета, мечките са добри катерачи, така че това няма да ви помогне особено. Освен ако не скочите от едно дърво на друго, но това е изключително опасно и отново не гарантира спасението ви на 100%.

Говорете тихо и монотонно – така ще ви разпознае като човек. Отстъпвайте бавно назад, без да обръщате гръб и не я гледайте право в очите.

Направете се да изглеждате по-големи: Вдигнете ръце над главата си или се качете на камък/дънер (ако е безопасно). В някой случаи ако изглеждате по-големи от тях и сте шумни(викове, ръмжене) можете да я изплашите и да избяга.

Ако носите раница, оставете я на земята като разсейващ фактор, докато се отдръпвате. Мечката най-верояно ще претърси за храна, което ще ви даде време да се отдалечите от нея. Или ако имате храна в себе си я оставете на земята и се отдръпнете.

Изправената на задни крака мечка обикновено е любопитна, а не агресивна – опитва се да се ориентира по-добре. Ако издава звуци или ръмжи това означава, че се опитва да ви сплаши. В такъв случай трябва незабавно да се отдръпнете, но без резки движения и отново не трябва да я изпускате от поглед.

Хубаво е да си носите спрей против мечки, но ако все пак нямате, малко алкохол също ще свърши работа, ако разбира се успеете да уцелите очите. Спрей за самозащита няма да свърши работа, защото не е достатъчно силен и така само ще подразните животното повече.

Лисица

лисица

Лисиците обикновено са страхливи и избягват хората. Срещите с тях в гората са по-редки отколкото в крайградските райони. Доста често лисици можете да срещнете по пътя или вечер в по-крайни райони на града.

При среща с лисица запазете дистанция. Не се опитвайте да я хващате или да я храните.

Ако лисицата изглежда неадекватна (например не се страхува от вас, изглежда дезориентирана или агресивна), тя може да е болна (например от бяс). Отдалечете се незабавно. Когато са болни от бяс животни като лисици, чакали и вълци нямат страх и нападат всичко и всеки. Познават се по лош външен вид, отслабналост и пяна на устата.

Лисиците са пословично предпазливи и страхливи животни. Дори и да свикнат с човешкото присъствие (често защото асоциират хората с леснодостъпна храна), те остават диви животни с всичките си инстинкти. Всяка ситуация, която ги стресира или предизвиква, може да доведе до непредсказуема реакция.

Дива свиня/Глиган

диво прасе

Дивите свине обикновено са плахи, но са много опасни, ако са женски с малки (прасета) или ако са ранени/изненадани едри мъжкари (глигани). Те атакуват с цел самозащита.

Те имат малък ъгъл на виждане, ако се затича към вас и в последния момент рязко се дръпнете настрани, ще ви изгубят от поглед и ще продължат.

Дивите свине са доста опасни, макар и те се страхуват от хората и ловджиите. Стадо свине (питомни или диви) се смятат за сериозна опасност, особено ако покрай вас има куче, защото го приемат като заплаха и могат да станат агресивни спрямо домашното животно.

Среща с женска с малки – Отдалечете се незабавно и тихо. Това е най-опасната ситуация при дивите свине, защото защитават малките си. Намерете високо място. Качете се на дърво, голям камък или пън. Дивата свиня няма да може да ви последва. Бягането е излишно, те са много по бързи от вас.

В никакъв случай не заставайте между майката и малките и не се опитвайте да докосвате малките.

Среща с едър глиган – Ако е далеч и не ви е забелязал, стойте неподвижно (престорете се на дърво). Не правете резки движения и не крещете панически, освен ако вече не атакува. Ако все пак се затича към вас, както споменахме по-горе – отдръпнете се рязко вляво или вдясно за да може да ви изгуби, след това се качете на най-близкото дърво, дори и да сте на ниски клони пак ще свърши работа.

Вълк

вълк

Срещите с вълци са изключително редки, тъй като те са много предпазливи животни. Ако все пак срещнете вълк или глутница, запазването на самообладание е от решаващо значение.

Вълк (глутница) ви е забелязал – Не бягайте! Вълците са по-бързи от вас(както всички животни които посочихме до момента). Бягането може да активира хищническия инстинкт и да се превърнете в плячка. Не се взирайте директно в очите му (може да се приеме за агресия).

Говорете на висок гласГоворете твърдо, но не крещете панически. Това показва, че сте човек и не сте плячка.

Не обръщайте гръб на животното, така по-лесно може да ви нападне.

Не клякайте и не лягайте – Това може да ви накара да изглеждате като лесна плячка. С тези действия вие се смалявате и изглеждате по-малки и уязвими, а тук целим обратното. Трябва да изглеждате по-големи, високи и широки за да не предприемат животните действие.

Вълците, както повечето хищници, оценяват потенциалната заплаха по размера. Човешката изправена стойка ни кара да изглеждаме по-големи, силни и по-малко податливи на нападение. Ако се смалите, вие премахвате това предимство и може да изглеждате като по-малък, по-слаб или болен индивид.

Вълците използват езика на тялото, за да комуникират доминация и подчинение. Докато при някои хищници (като мечки) лягането по корем може да е опит за симулиране на подчинение, при вълка се препоръчва да поддържате доминантна и уверена стойка, за да покажете, че не сте плячка.

Вълк с признаци на бяс (увиснала глава, празен поглед, пяна/слюнка, не се страхува от вас) – Не се опитвайте да го прогоните с ръце или пръчка, така само ще го раздразните. Животното не се чувства добре и е непредсказуемо, не го провокирайте!

Качете се на високо – ако нямате друго скривалище, дърво или скала ще свършат работа, тъй като болното животно се движи по-бавно.

Нападение – Ако все пак животното ви нападне отвърнете ожесточено. Борете се с всичко, което имате под ръка – раница, камъни, пръчки. Целете се в муцуната и очите, тъй като са най-уязвими.

Змия

змия пепелянка/усойница

Срещата със змия в природата е по-различна от тази с голям хищник, тъй като змиите обикновено хапят само при самозащита, когато се почувстват застрашени или са изненадани (например, ако ги настъпите). Змиите са глухи към въздушните звуци, но силно чувствителни към вибрации (треперене на земята).

Ако видите змия отдалеч – Не се приближавайте за да я разгледате или снимате, така може да я стреснете. Също така е добре да не нарушавате покоя на животното, като се опитвате да я докосвате, премествате или наранявате по някакъв начин. Ако я срещнете на някоя горска пътека, спрете и ѝ дайте възможност да се скрие и да продължи по пътя си.

Ако змията е близо – Не мърдайте и не викайте. Не правете резки движения или опити за „уплашване“, които тя може да приеме за атака.

Ако трябва да преминете през зона с висока трева или храсти, тропайте силно с крака или използвайте туристическа щека/пръчка, за да разрошите тревата пред себе си. Вибрацията ще я прогони.

Най-често срещани в България са усойницата – типичен планински вид и пепелянкаташироко разпространена в по-ниски и топли райони. Пепелянката може да бъде открита по слънчеви каменисти склонове и дори по долините на реките. Среща се почти навсякъде, с изключение на някои високи планински полета. Усойницата пък е най-студоустойчивото влечуго в Европа и се среща най-често в местности, обрасли с хвойна и друга ниска храстова растителност, както и около потоци, езера и вирове.

Ако все пак се случи да ви ухапе змия можете да предприемете следните мерки :

Обадете се на 112. Времето е от решаващо значение за прилагане на противозмийски серум.

Обездвижете пострадалия и ухапания крайник (ръка или крак). Минималното движение забавя разпространението на отровата.

Поставете пострадалия в легнало или полуседнало положение. Ухапаният крайник да бъде под нивото на сърцето, ако е възможно. Целта е намаляване на притока на кръв към сърцето.

Премахнете бижута, пръстени и часовници преди появата на оток. Почистете раната и поставете стерилна превръзка. Отокът може да затрудни кръвообращението.

Наблюдавайте състоянието на пострадалия – дишане, сърдечен ритъм, дали се появява оток и предайте тази информация на медицинския екип, когато пристигне.

Не правете разрези или опити за изсмукване на отровата с уста (това е неефективно и опасно).

Не завързвайте силно крайника с турникет или колан (това може да увреди тъканите и да увеличи потенциала на отровата на мястото).

Не пийте алкохол или кафе (те ускоряват кръвообращението).

Не охлаждайте мястото с лед.

Ако къмпингувате :

къмпинг в гората

Много е важно да знаете как да се предпазите от диви животни, особено когато къмпингувате в райони, обитавани от по-големи хищници като мечки, вълци или диви свине. Най-важната стъпка е правилното управление на храната и отпадъците, тъй като животните, особено мечките и чакалите, са привлечени главно от миризмата на храна.

Изолирайте храната – не дръжте храна, напитки, съдове за готвене или ароматни предмети (дори и паста за зъби, дезодоранти, сапуни) в или до палатката. Поставете всички ароматни вещи в херметически затворени контейнери(кутии за храна) и ги съхранявайте на поне 20-30 метра от палатката ви. Идеалният начин е да закачите храната на дърво (на т.нар. „мечешки висящ склад“) – на височина поне 3-4 метра от земята и на поне 1-2 метра от стъблото, така че животното да не може да я достигне. Хубаво е да измиете и съдовете с които сте готвили или в които е имало храна.

Шум и предупреждение – Дивите животни обикновено избягват хората. Когато се движите в гората, издавайте шум (говорете, пейте, носете звънче). Това е особено важно привечер и сутрин, когато животните са по активни.

Също така един умерен огън (където е позволено) или дори осветлението на лагера могат да държат повечето по-дребни хищници на разстояние.

Средства за защита – Вече споменахме спрея за мечки, освен него можете да носите и свирка. Внезапният и силен шум често е достатъчен да прогони животно, което се е приближило от любопитство.

Ако чуете животно близо до палатката си не излизайте от палатката, освен ако не е абсолютно наложително. Палатката служи като психологическа бариера. Вдигнете шум отвътре. Говорете силно или почукайте по твърд предмет, например тенджера или метална бутилка. Идентифицирайте се като човек, но избягвайте агресивни крясъци.

Спазването на тези мерки, особено правилното съхранение на храната, драстично намалява вероятността от нежелана среща с диви животни през нощта.

Бонус : Елен

елен/кошута

Срещата с еленови (елен, сръндак, кошута) в гората обикновено не представлява пряка опасност, тъй като те са тревопасни и по природа са плашливи. Тяхната първа реакция почти винаги е да избягат.

Останете тихи – Не говорете високо, не викайте и не издавайте звуци. Също така не тичайте и не правете внезапни крачки. Елените могат да възприемат това като нападение или преследване.

Спазвайте дистанция – Просто се насладете на гледката и се уверете, че животното има достатъчно пространство да се оттегли. В никакъв случай не се опитвайте да ги храните или да се доближите за снимка. Това може да ги стресира и да ги накара да реагират непредвидимо.

Бъдете особено внимателни в определени ситуации – Ако видите кошута с малко, знайте че майката може да е защитнически настроена и да атакува, ако смята, че малкото ѝ е в опасност. През месеците септември/октомври елените са в период на разгон. Не стойте между мъжкия елен и кошутите. Избягвайте всякакъв контакт и се отдалечете тихо, защото мъжките елени са агресивни и търсят съперници. Те може да приемат човека като заплаха за доминацията си. Ако намерите ранено животно също трябва да сте предпазливи, тъй като то може да е агресивно и уплашено. Обадете се на 112 или на местното ловно/горско стопанство, за да съобщите за него.

Вие срещали ли сте диво животно? Ще се радваме да чуем Вашата история в коментар под поста.

Вашият коментар